Спомени Съба Вазова Скорпио

Майката на народния поет Иван Вазов разказва…

„Януарий 13. – Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми.

През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се
науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да
прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап – книгата при мене; ако шетах
или държах детето на майка ми – книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, що не си гледам работата, ами си губя времето:
„Калугерка няма да бъдеш, а мирянка. Никоя не знае (да чете), само Неделя Гулюва! По нея ли ти подража, та си грабнала тая книга. Взимай си чорапа!“
Из книгата