Либеро

Една от
алтернативите на неучастието в злото е мълчанието. В т.нар. тоталитарни  години доста поети опоетизираха отказа от
словото, което беше езоповски израз на съпротивата им срещу кухата фразеология,
обслужваща тогавашното общество.

Ролята на
„свободни“ роби“ уби много поети, ала и съхрани много поети. Един от оцелелите
е Валери Видас. Макар и малко печатан – сигурно заради липсата на „ исторически
оптимизъм“ в стиховете му – неговото присъствие-отсъствие се усещаше. Според
мен тъкмо собственото си „неудачничество“ той съумя да превърне в поезия;
изолацията, затвореността, ако щете неумението да се уреждаш – те изиграха
катализираща роля в оформянето му като поетическа личност. И станаха основен
мотив в поезията му.

Неговото „ЛИБЕРО“,
изписано на корицата с „въжени“ букви, е една двусмислица, превръщаща се в
двойна двусмислица след прочитането и на самата творба. В живота тази думичка
значи „свободен“. А като футболен термин означава „метач“. Ще рече – „свободен,
ама метач“. Или „свободен, но никой“. Още по-точно – Свободният Никой.

Алберт Бенбасат – „Свободният Никой“