Портрет на Захари Стоянов А3 Зл. Пате

Името на Захарий Стоянов остава в историята с неговите „Записки по българските въстания“, разказващи за Априлското въстание и Бенковски. Роден е в село Медвен, Сливенско, под името Джендо Далакчиев. Бил е овчар в детството и юношеството си. Много искал да учи, но среща отказ от страна на баща си, за това заминава и се самообразова.

През 1875 г. участвал в Старозагорския опит за въстание, а през 1876 г. приел псевдонима Захарий Стоянов и бил пряк помощник на Георги Бенковски. След потушаването на въстанието заедно с Бенковски се опитал да стигне до Румъния през Стара планина. В засада в Тетевенския Балкан Бенковски бил убит, а Захарий Стоянов успял да избяга. След освобождението в разделената България бил член на окръжния съд в Търново, Княжество България, а после работил в Дирекция на правосъдието в Източна Румелия. Оглавил комитета, който организирал Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Захарий станал член, а след това и представител на Народното събрание в обединена България. Умира на 2 септември 1889 г. в Париж, вследствие на отравяне