Чилийско ноктюрно

Себастиан Урутия Лакроа, свещеник и литературен критик, член на Опус Деи, си припомня през една единствена нощ на силна треска най-важните моменти в живота си, убеден, че скоро ще умре. Бълнуването му се успокоява, но идват смразяващи чудовища. Така в съзнанието му изникват странни господа, които му възлагат поръчки; гватемалски художник, решил да умре от глад в Париж през 1943 година; генерал Пиночет, на когото Урутия чете лекции по марксизъм; споменът за пътуване из Европа, по време на което свещеникът се учи да убива гълъби; приятелството му с Феъруел – гуруто на чилийската литературна критика; празненствата у една загадъчна жена, в чиято голяма извънградска къща се събира каймакът на чилийската интелигенция, докато скрито в мазето, се разиграват сцени, достойни за филм на ужасите, а улиците на Сантяго са привидно спокойни след вечерния час.
Задължителен роман, от който побиват тръпки, разкриващ таланта на автора в целия му блясък.

Чилийският белетрист и поет Роберто Боланьо (1953 – 2003) е сред латиноамериканските писатели, без които съвременната литература не би била такава, каквато е. Публикувани са неговият сборник с есета В скоби, сборниците с разкази Телефонни разговори, Курви убийци и Непоносимият гаучо, както и романите Отдалечена звезда, Амулет, Мосьо Пен, Чилийско ноктюрно, Антверпен, Свирепите детективи (за който е награден с „Ералде“ и „Ромуло Гайегос“) и 2666, получил многобройни отличия. Посмъртно са издадени Тайната на злото и Непознатият университет.