Исак Нютон и научната революция

Историкът и биографът Гейл Е. Крисчънсън, два пъти номиниран за наградата „Пулицър“, е автор на редица изследвания, посветени на съвременната астрономия и нейните създатели. Добър познавач на епохата, откритията и живота на великия Нютон, обрисува по завладяващ начин образа на учения, а и на човека с всички негови недостатъци. През 1665 г., когато поради чумна епидемия Кеймбриджкият университет е затворен, младият и неизвестен тогава Исак Нютон се оттегля в родния си дом. Далеч от суетата на академичната общност, той се впуска в едно от най-грандиозните интелектуални начинания в историята на науката: започва работа върху формулирането на закона за гравитацията, обогатява висшата математика и прави революционни открития за природата на светлината. След като се завръща в Кеймбридж, бързо получава признание и името му се утвърждава завинаги. Свадлив и капризен, Нютон без угризения използва положението си, за да застави своите критици да замълчат и да развие собствената си кариера. Ала тези черти на характера ни най-малко не засенчват блясъка на гения, който разширява човешкото познание и слага ярък отпечатък върху напредъка на естествените науки до края на XIX век, а и чак до наши дни.