Медната градина

За мнозина, включително и за самия Вестдайк, „Медната градина“ (на английски език „Градината, в която свири духовият оркестър“) е най-добрият му роман. Главният герой Нол си спомня младостта в провинциалния град. На 8-годишна възраст майка му го води в градската градина, където той слуша очарован духовата музика и танцува с Трикс, дъщерята на пияния диригент на оркестъра. Изживяването е много силно и години по-късно, когато Нол следва медицина и се забърква в сложни взаимоотношения с Трикс, споменът все още го спохожда. Вестдайк разполага историята сред бурни младежки преживявания, зараждащата се любов към музиката и невъзвратимата загуба на миналото във и около „градината“, превърнала се в митично място. Когато най-накрая Нол излиза от заслепението си, се озовава заобиколен от мрачни дървета, чиито листа са обагрени от медния цвят на есента. Прекрасна книга, жестока и пленителна. Клод Мишел Клуни, „Льо Фигаро“