Самюъл Бекет

„Интересува ме само човешкият провал – казва Самюъл Бекет на приятеля си Томас Макгрийви, – не успехът“, и не за да изглежда интересен, а защото това е самата истина. Когато е на четирийсет години, животът му прилича на пълен провал. Роден със забележителни дарби и като спортист, и като интелект, и като поет, както става ясно от книгата на Габи Хартел и Карола Файт, той сякаш бързо ги пропилява. Категорично отказва да прави академична кариера, отчуждава се от семейството си в Дъблин и единственото, с което може да се похвали на зряла възраст, са много приятели бохеми, едно томче с ексцентрични разкази и роман, отхвърлен от четирийсет и две издателства, преди да види бял свят през 1938 г. Става дума за Мърфи. Читателят ще научи още ред необикновени неща за живота на писателя, но най-вече за живота на неговите произведения, голяма част от които са преведени на български. Например коя публика е приела най-добре и отведнъж В очакване на Годо, без да шукне от началото до края на пиесата – питомците на зловещия затвор „Сан Куентин“ в САЩ, където директорът се съгласил да бъде играна само защото в нея няма женска роля. Да, именно Годо (1954) дарява автора си с така мразения от него успех. През петдесетте години на миналия век Самюъл Бекет е една от най-прочутите личности в света, за което говори и присъдената му по-късно Нобелова награда за литература.