Труд, радост, отдих и култура

Въведение в историята на идеологическото моделиране на всекидневието през епохата на комунизма.

„Труд, радост, отдих и култура“ е книга от поредицата „Изследователски форуми“, която съдържа две студии на Иван Еленков, писани по време на работата му в „Програма за независими изследвания в областта на социалните и хуманитарни науки“ на Центъра за академични изследвания София. Първата проследява дейността на държавното мероприятие „Труд и радост“, имало го от 1941 до 1944 г., и метаморфозите на наследилата го през 1945 г. отечественофронтовска служба „Отдих и култура на трудещите се“, закрита в началото на 1948-ма. Изследването се разгръща през граничните години от „преди“-то и „след“-то на 9 септември 1944-та и под привидните сходства на тези първи държавни проекти за обхват на свободното време, времето в труд и обществена мобилизация на широки маргинализирани слоеве, авторът анализира разбиването на социалната структура и унищожаването на водещите през първата половина на ХХ век принципи на социалната политика още през ранните година-две от комунизма у нас. Втората студия е посветена на управленския и културен феномен на същата епоха, наречен „културен календар“, и разглежда основната му функция да бъде централизирано управление на процесите на културен обмен при непредотвратимо изпълнение на набелязаните мероприятия в календарния поток на дните от годината. Общата линия, свързваща двете изследвания, е идеологическото моделиране на всекидневието през епохата на комунизма в България.

СЪДЪРЖАНИЕ

Труд и отдих. Предварителни думи
„Труд и реалност“. Държавата извежда гетоизираното работничество от социалните предградия към представителните места на обществото, националната култура и природните забележителности на България (1941-1944 г.)

• Какво мисли законодателят на работника, трудещите се и професионалнодейните български граждани?
• Защо в изследване, на което е възложено да въведе в идеологическото изграждане на всекидневие през епохата на комунизма, се отделя толкова внимание на нещо от преди 9-и?
• Извори на вдъхновение за нов труд и нова радост
• Пъстри бюджетни пера
• Народни университети
• Селски труд и селска радост
• Работникът в света на възвишеното и благородното:
  • Работнически театър
  • Класическа музика, хорови изпълнения, народни песни и танци; на всичкото отгоре, че и „Марш на българските работници“
  • Картини на националния труд
  • Кинопропаганда
  • Къде да седне работникът?
• „Лаборатории на душите“ – летните младежки работнически станове
• Спорт, излети сред природата и пътувания до исторически забележителности
• Походи за облагородяване на трудовата обстановка и работническото жилище
• Радост по Коледа за работническите деца

Отдих и култура. Народната власт прави нова, истинска народна култура, в която работническият стил на живот няма как да се яви определяща културна норма (1945 – 1948 г.)

• Наследството на „Труд и радост“ и неговите отечественофронтовски наследници
• Идейно съперничество (и не дотам идейно)
• Законът за „Отдих и култура на трудещите се“ и аргументите за отличаването му от „Фашисткото мероприятие „труд и радост“
• Верният път – прекосяване на полето на работническия живот в труд и отдих и осъществяване на победоносна социалистическа революция върху непосредственото живеене в пределите на цялото общество. Наложително забързване на реконструктивните стъпки. Новият човек и новото простолюдие
• Кратка литературно-музикална програма, тон-филмово кинопредставление сказка, писателски четения и пр. културни мероприятия с неопределен социален адрес
• Заключение, в което се казва дали преди и след 9-и има разлика, или все си е същото

Културният календар на късния социализъм

„Труд, радост, отдих и култура“ – статия на Иван Еленков в „Портал „Култура“ (2013 г.)