Геният и неговият наставник

Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва – той ме изпепелява… Аз виждам своите мисли – не свои, а плахи копия на неговите – да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак – безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики – там в редовете, написани като че с моята кръв. Аз вече нямам глас, аз съм отзвук; аз вече нямам вид – аз съм отблясък… И понеже не мога да кажа и една стотна от това, което той казва – аз му се давам целият – нека говори той!

Цветан Стоянов

(1952г., пролетта, фрагмент из дневников запис)

„Геният и неговият наставник“ е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман.

Цветан Тодоров