История на Шанхай

„Развитият“ Шанхай е град на празненствата, страстна среща между Яндзъ, Довил, Биариц и Монте Карло“. „Шанхай е рай, издигнат върху ада“. „Шанхай не е град, а отрова. Хората, които го населяват, са людоеди, управлявани от закона на канибалите“. „Столицата на корупцията и на проституцията, на наркотиците и мафията, Шанхай е Чикаго на Изтока“. „Нещо в атмосферата сякаш подтиква към всевъзможни авантюри“. „Шанхай е град на престъпници, град на бежанци. Същински рай за авантюристите“. „Метрополисът, който неистово тласка към алчност и френетична лудост, Шанхай, рулетка за съдбите“. „Без съмнение Шанхай е културен метрополис, ала с прекалено вулгарен привкус“. От този митичен образ, изплувал от официални и неофициални свидетелства, французойката Мари-Клер Бержер, университетски преподавател и автор на трудове за историята на Китай, изгражда истинския облик на Шанхай, като се позовава на изобилен архивен и илюстративен материал. Проследява развитието на града – от Нанкинския договор през 1842 г. и първите британски, френски и американски концесии до наши дни. Разкрива със силата на убедителни аргументи как Шанхай се превръща в модел за съвременност, основана на западното влияние, но пречупено през националната култура, в столицата на един „друг Китай“, космополитен и предприемчив.